автор: ineva

Изгубена в свойте мисли,
сама, самотна и замислена,
напред вървя, а сякаш спряла съм
на място от което няма мърдане.
И липсата на ток е спряла ескалатора
на сивото ми ежедневие.
И вместо бавно,
но пък сигурно да се изкачвам -
умирам в празното видение -
на път без изход;
на обреченост;
но обръча от страх,
и невидение - дали ще продължа по пътя си нататък,
или ще загина в забвение.