автор: Fein

Не знам дали помниш откога лежиш на мокрия асфалт
Знаеш само - „валяло е дъжд, но ще вали пак"
Къде отидоха извиненията ти
Те отново потънаха в мрак
Твоите очи, непознаващи моята вина
Чуй студената мъчителна тишина
Трудно мога да погледна към теб
Виждам само червени дрехи и бял сняг
И само за секунда си представих себе си в луд бяг
Към теб и твоите червени дрехи

Затваряш очи
Задаваш въпроси
Аз крия болезнените отговори
Заставаш там
Заставаш до мен
С твоя чуплив свят
Искаш да разбиеш и моя
Но той живее в червен цвят

И само двама ще търсим спасение
С очи насълзени срещу поредното видение
Искам да усетя ръцете ти
На моите слепи очи
Когато около мен си ти
Нямам нужда от други грижи
Не тръгвай, не ми давай
Студена тишина
Защо не ми каза, че не си...сама?

Затваряш очи
Задаваш въпроси
Аз крия болезнените отговори
Заставаш там
Заставаш до мен
С твоя чуплив свят
Искаш да разбиеш и моя
Но той живее в червен цвят