Старецът стоеше сам
сред вековни борове ,ели
дали своита младост търси там
или бе дошъл със тях да се прости.
Старецът стоеше сам,
а в очите му сълзи,
пък в сърцето огън ,плам
и любов към тия красоти.
Старецът не беше сам-
там бе гората
с многолетната си челяд не броена,
старецът погали с длан кората
на една ела ранена.
Къде,къде си детство мое,
останало във спомените мили
преминало през туй усое
и през потоците пенливи.
Пред тебе горо времето е спряло
а за мен е неусетно отлетяло.
Но…когато вятърът премине
и погали летораслите наболи
не казвай никого по име
а само…само зашумоли!