автор: vavilon

Кита отваряше вратата на апартамента и затова помоли приятелката си да подържи пакетите с покупки.
Влязоха усмихнати, но в очите на Кита се прочете тревога :
- Ето виж! Виж там!Нещо са ми сложили в четката за зъби! Има отвратителен вкус!И Шкафът е отворен! Преди час хавлията и пинсетата бяха на дивана, сега са на масата!Ето, някой ги е местил! Видя ли!
Сигурна ли си? Брат ти не е ли е влизал?
Не, не ти ли казах? На село замина, при баща ми! Още снощи тръгна! Донякъде това ме успокоява, няма да досажда…И да иска да готвя, пера, чистя…, уморявам се!….Дай ми библията!

Беше зима, студена и мразовита. Новата година настъпи с надежди и упования за бъдещите родители.Чакаха да се роди първото им дете.Мислеха да го кръстят на Свети Атанас, ако е момче или на майката на снахата - Кита - ако е момиче.Бременността преминаваше нормално. Гроздана често си похапваше. Ставаше и навик през ранните часове на деня да става на пръсти от брачното легло и да се озовава при препълнения хладилник. Предпочиташе да си направи сандвич с шунка и да отпийва от млякото, бавно, на глътки.Така усещаше сладостта му. И там в кухнята, си спомняше за запознанството си с Лазар. Каква случайност! Отиваше да види вуйна си в апартамента. Блокът беше висок, взе асансьора. Поседя при нея, пък реши да си тръгне.Тогава някой и направи път да мине и галантно отвори вратата на асансьора. Тя благодари с недомлъвки. Но младежът се показа много настоятелен като характер и приказваше каквото му дойде на уста. Покани я на среща. Не посмя да му откаже. Чувстваше се неудобно. Все пак го виждаше за първи път!
Позвъняването не закъсня. Така Гроздана се видя с Лазар. Срещите зачестиха. Беше по-голям с цели 10 години от нея. Но изглеждаше способен млад мъж с професия, от която можеше да гледа семейство.
Един ден Лазар поиска съгласието на нейните родители, както е по традиция,за да се задомят с Гроздана.
Вуйната отстъпи апартамента и отиде да живее на село.Разполагаха с голяма жилище и бяха щастливи. Не след дълго Гроздана забременя. Лазар с нетърпение чакаше да се роди бебето. Дори реши да наеме момиче, което да им помага по- късно.
Гроздана роди момиченце. Кръстиха го Кита.Проплака в четири часа през нощта. Заредиха се приятни емоционални дни.
Когато беше на пет годинки, се роди и нейното братче. Него нарекоха Георги. Не бяха религиозни, но гледаха да не нарушат традициите и желаеха единствено да са благословени от Бога. Почитаха празниците, уважаваха се, вслушваха се във вътрешния си глас. Можеше да се каже, че живееха нормално.
Децата растяха.Кита тръгна на училище. Обаче оттам научи доста неприлични думи или постоянно искаше да драска по стените. Гроздана се чудеше как да накара детето да слуша. Колежка и даде съвет - да купи блокче и моливи. Кита харесваше да рисува в зелено и синьо. Вече не предпочиташе стените. Учителката помогна на семейството в избора им на задължителна профилирана подготовка. Избраха предмета изобразително изкуство.Георги обичаше да крие моливите на Кита. И наставаше голяма суматоха.Гонеха се из стаите. Боричкаха се. Викаха. Накрая сами се усмиряваха, уморени.

Г- це Запрянова, нужно е да говорим с близките ви. Бихте ли повикали утре родителите си?!
За резултатите ли докторе?! Но кажете на мен! Всъщност майка ми почина преди пет години, а татко живее на село с брат ми…Не бих ги обезпокоявала…И татко има доста заболявания…
Мило момиче, съжалявам, че вие трябва да чуете това, което установих….
Да, зная, че у нас влизат извънземни, понякога ми говорят лоши работи….местят ми нещата, заразяват ги с отрова… Искат да ме убият! Те са пратени от Дявола, докторе!
Кита, това не са извънземни същества! И никой не се опитва да ти краде атрибутите или да те отрови! Това са халюцинации! Ти си болна и трябва да постъпиш в клиника за лечение! Диагнозата ти е шизофрения в напреднал стадий!
Не, не! Вие не разбирате! Не желаете да ме разберете! Това не са измислици! И вас са обучили да лъжете!Очите ви ме гледат странно!Някой се е вселил и във вас, това е!- и Кита заплака.
Лекарката не се и опита да я успокои. Смяташе я за обречена. Повика по телефона санитарите. По коридора се чуваха отчаяни крясъци и молби.
Иванова беше специалист по психиатрия вече над двадесет години. Какви ли не случаи виждаше, някои от тях потресаващи. За съжаление науката все още не успяваше да се пребори с болестите на мозъка, с психиката на пациентите.А това момиче още от началото и стана симпатично.Дали защото я беше нарисувала вчера?! Не, не би позволила емоциите да вземат връх! Беше убедена, че Кита дори да се лекува, то резултатът при Кита ще е временен.И за да отклони мислите си в друга посока, отиде до прозореца, запалвайки цигара.

Ти защо си тук!- попита слаб и тънък глас- Този стол е мой!А ти си Сатана!
Кита се отдръпна като ухапана.Пред себе си видя жена на около 50-те, с раздърпана блуза, с пола, облечена обратно и с рошави коси. Очите я гледаха враждебно и убийствено.Устните, впити една в друга, бяха посивели и бледи.
Всеки момент Кита очакваше нападение от непознатата. Ала изпитателният поглед сякаш изведнъж угасна и жената се свлече на пода. Кита бягаше по дългия коридор.Трепереше. Доскоро се смяташе за Светия Дух, а сега някаква я нарече Сатана.Това много я разстрои .Едва когато и биха успокоително, заспа. Сънуваше…

Това е баща и, той стои до леглото на майка и. И Кита е там, но те сякаш не я забелязват. Лазар целува ръцете на Гроздана и очите му са пълни със сълзи. Влиза медицинската сестра и го моли да излезе. Трябва да и даде лекарството. След часове майката изпада в кома.
Вече на 13, Кита разбираше, че болестта погубва майка и. Имаше за задача да гледа брат си. Той лесно се заиграваше. И тогава Кита взимаше скицника. Наливаше шишенца с вода. Гледаше през прозореца и импровизираше. Небето обезателно трябваше да е синьо! Като очите на мама!А тревата да е зелена, като очите на татко!…Дъждът - капките от дъжд рисуват тъгата и огорчението, заспалото сърце, липсващата любима…

Историята е кратка. Колата карала бързо. Шофьорът бил пиян. Не спрял на светофара. Гроздана тъкмо пресичала. Удар. Мозъчно сътресение. Засегнати крайници. Тишина. Затворени очи. Лекарства. Лекари. Кома. Смърт. Смърт! За няколко дни майка и си отиде от този свят. Търсиха виновния. Съд . Момчето, на 19, влизаше в затвора за девет години. Девет години ли струва човешкият живот?!…За какво им бе изплатената кръвнина, пари, някакви си хартийки?! Щяха ли да върнат живота на жената?!…Или да спрат времето…
Лазар изпадна в депресия. Тежка депресия. Не говореше с никого, а на децата гледаше като че ли са чужди. Майка му взе малкия Гошо на село. В апартамента остана само Кита. Понякога баща и я взимаше на гробищата. Винаги купуваха цветя. Много цветя. Кита носеше поредната си рисунка : " На мама" и заплакваше заедно с Лазар.

Колко още смятате да оставите дъщеря ми в психиатрията?!- попита загрижен мъжки глас - Нали вие сте лекуващата лекарка?!
Г-н Запрянов, приятно ми е, доктор Иванова. Да, аз се заех с лечението на дъщеря ви.Тя е прекрасно младо момиче. Но за съжаление страда от сериозно психическо заболяване - шизофрения в остър стадий. Разбирам че ви е трудно, ала в момента не може да я посетите.А за изписване и дума да не става!
Кажете, г-не, Кита онаследила ли е заболяването? Имам предвид …в двата рода имало ли е болен от шизофрения?!
Доколкото знам, не докторе…, хм…, ако помисля повече…, сестрата на покойната ми съпруга не е добре със здравето, чувам, че изпадала в депресии…А!…. И моята баба, Бог да я прости, не беше с всичкия си! Тормозеше дядо, после се разведоха…Ходеше по болници…
А да помните някаква важна случка с негативен характер……о, простете…..
Не, не! Няма нищо… Тя, Грозданка беше …ех, знам ли дали това е причината….Всеки сам за себе си изживяваше трагедията….Помня, че Кита започна да рисува черни птици….А обичаше светлите цветове…За нейно добро помолих един художник да я занимава с техниките на рисуването и други подобни … Лесно я приеха в Художествената гимназия…завърши…и сега това…
Да ви е говорила за вярата?! Семейството ви беше ли религиозно?!
Да, започна да говори щом започна да учи в гимназията, за Светия Дух, за мисията на Христос, за това, че живеем греховно…Имаше странни приятели…Но майка ми може да знае повече…
Казвате за странностите и в гимназията….Имаше ли сериозен приятел?! Пушеше ли?! А наркотици?
О, моля ви, какви наркотици! Не го вярвам! Но бяха …, обличаха се смахнато, за приятел - нямам представа…
Благодаря ви, г- н Запрянов, ще трябва да поговоря и с майка ви…На колко години е тя?! Ще може ли да дойде в клиниката?!
Ще дойде, докторе, на 75 години е, но е жилава жена!

Кита знаеше какво е любов.Още в шести клас беше получила любовно обяснение от съученика Калоян. Бележката обаче бе засечена от учителката по музика и след часа тя подхвана деликатен разговор и с двамата. Кита се уплаши да не би тя да изпълни обещанието си и другия път да извика баба и или баща и. Не искаше да наранява близките си. Калоян бързо се утеши като избра друга съученичка, на която да се обясни в любов.
…Вървеше и математиката, историята, физиката и изобразителното изкуство. Мечтаеше да стане архитект. Или учителка. Или да работи в банка….Е, все щеше да реши! Само да порастне!
Художественото училище беше на 36 километра от града. Пътуваше всеки ден. Нова среда, нов град, нови учители…Най- мразеше да я заглеждат, а беше само на 15. Растеше висока, с тъмни очи и кестенява чуплива коса, слаба и леко бледа, в очите на всеки познавач, тя щеше да се превърне в хубавица.Брат и, гледан от бабата, разглезен докрай, често създаваше неприятности.Бягаше от часове, пушеше и се биеше. Заплашиха бащата, че ако продължава да тормози съучениците си и да хулиганства ще го пратят в изправителен дом. Лазар, уморен от работа, разговаряше с Георги, но за жалост- никакъв резултат.Притеснен, Лазар получи инсулинова криза. Поседя в болницата и го изписаха. Трябваше да се пази, да не се натоварва психически. Георги отиде далеч - откриха в джоба му цигари с марихуана.После - в детска педагогическа стая. Оттам в поправителен дом.
Кита често пишеше на брат си. Добра по душа, прекалено сериозна и усамотяваща се, в началото не общуваше с новите съученици. Мина повече от година. Красотата на девойката започна да се забелязва, дори и от учителя по физическо. Искаше да я включи в баскетболния отбор .Една съученичка и подхвърли: "Късметът е на твоя страна! Там ще се виждаш с Жоро! Да имах и аз подобна възможност! Не бих отказала!"
Жоро беше местният красавец на по- горния випуск.Момичетата бяха луди по него. Русокос, със сини очи, с нарастнало самочувствие, той беше тартор за много неща. Родителите му бяха заможни. Говореше се, че като навърши пълнолетие, щели да му подарят кола. Не и оставяше много свободно време, но прие предложението на учителя и започна да тренира, наравно с големите. Жоро не след дълго я забеляза.Случваше се да и се усмихне. Очите му напомняха небе.Това сякаш бяха очите на майка и. И в образа на девойката оживяваха спомените….Ала и болката…Животът даваше, но и взимаше, често пъти несправедливо.
Изживяваше бурна любов. Когато се потапяше в очите на Жоро, тя се чувстваше по- близо до майка си. Всичко щеше да бъде нормално, ако не беше опитът му да я насили. Не така си представяше Кита обричането!….Отд аде му се, но после се чувстваше празна. Любовта изчезна! А имаше ли я наистина?! Или само сълзливи романтични думи?!…
…Преди да завърши, се сприятели с компания, която наричаха "тъпаците", поради по- различното им облекло и начина им на мислене. Говореха за кармата, за съдбата, за прераждането, за Бога… И тя, която търсеше утеха, потърси Божията …Четеше книги, свързани с живота, дейността, мисията, възкръсването на Иисус Христос…
Допадна си с едно момиче, Блага. Баща и лежал в затвора. Осиновила я лелята. Говореха си за Живота и за Смъртта…Пушеха често трева.

Месеци преди приготовленията за бала, Кита лежеше в леглото си. И от тъмнината, лъч от светлина докосна челото и, там, където казват, че се намира т. нар. "трето око"…Не! Не беше заспала! Виждаше с широко отворени очи!Видя го…, видя Христос! Той каза : "Послушай ме, трябва да те кръстят в църква!". Гледеше я умно,благо, съсредоточено и строго.

Това промени Животът и. Завършването беше пред провал.Разказваше на всички за чудото. Започнаха да и се смеят.Да я сочат с пръст. Да я обиждат, шушукайки. Измислиха и прякор - "Благословената Китка"
Приятелката и Блага насила я заведе на лекар, който и предписа успокоителни. Не сметна, че нещата се сериозни. Криза на възрастта!

Кита вече не беше същата. Гледаше като в празно пространство.Лазар се притесни. Учуди се на молбата и да бъде кръстена.Не беше религиозен, но обеща, че ще я кръстят в църква.Състоянието на момичето не се подобри. Загрижена, баба и дойде да я навести.
Ти, не си моята баба, ти си Светата Дева! Дошла си при мене, за да ме заведеш в Рая…Не, не! Не си! Ти си болна, ще ме заразиш, махай се!

И така се почна….
Уверяваше Блага, че се заразили четката за зъби с отрова, иконите и говорели за греховете , извършени с момчетата …,а лекарствата, …те не са истински, в тях има беладона…, не искаше да ги пие…, тропаше нервно с крака. Ридаеше.Тогава инжекцията идваше на помощ.

Иванова мрачно гледаше през прозореца, пушейки.
Мислеше с носталгия за младостта и за любовта.
Сети се и за Кита. Поклати тъжно глава и една сълза потече по бузата…


12.07.2006 г.