автор: rosy88

Косата и е грозде кехлибарено
набъбващо от сокове и време.
Там вятърът е капнал капка алено
а виното в утробата и дреме.
Очите и са птици две. Излитащи.
Във полета им къпе се небето.
И толкова е жива, че не питаш ти
коя е. И какво ще ти отнеме.
Но аз я знам отдавна. Тя е другата.
Онази, най-красивата ...И вярната.
Там двама ще я срещнем. В теменугите.
Но аз ще бъда мили мой, коварна
и първа ще изтичам да докосна
със устните си нейните. Пиявици.
В целувката и щом се позагубя
ти, бягай надалеч и не припарвай!
Под брастовете дълго ще я любя
додето не пресъхне в нея жаждата.
Додето не забрави да е хубава!
Додето не забрави да е вярна!
За мене не тъгувай! Забрави ме!
Отвъд ще съм щастлива, както тука.
Сега ме погледни и пригърни ме!
Тя още е далеч. Не е почукала.