автор: roza1

Толкова отдавна те обичам!
Прелиствам общите ни дни
притихнали
като камък падащ във вода
разтуптявам нощите им
минали.
Дали не си отминал с тях и ти?!
Дали не е утъпкана пътека
останалата обич между нас
или е планина висока
непокорена
съществуваща
единствено за нас.
Не е възмможно да е навик
стонът ти потичащ върху мен
не е игра
не е и спомен...
Обичаш ме.

Не питам до кога.


20.07.2006