автор: fightingone

О всичко колко е далечно
и отминало отдавна.
Струва ми се, че звездата,
от която получавам светлина
от хилядолетия е мъртва.
Струва ми се в лодката
минаваща наблизо
някой каза нещо плахо.
У дома часовникът
удари ...
У дома къде? ...
Искам от сърцето си навън
да тръгна под безкрайното небе.
Искам да се моля.
И от всичките една звезда
би трябвало наистина да бъде.
И сякаш знам
коя единствена
бе издържала, -
която като бял град
свети на небето в края на лъча