автор: miglena

Не мога да ти кажа
със слова "обичам те".
Все още...
Не би трябвало
да те докосвам с ръка.
Потръпваш и от разстояние...
Не искам да откриваш
обичта в погледа ми.
За да не те загубя.
Нима съм те имала...
Като жива плът
те откъсвам от себе си.
Невъзможно е.
Не е болка, но защо ли
вия като див звяр.
Може би - от безсилие.
Не страдам, но съм
изпепелена, отвъдна.
Не разбирам как сме
така близки, а толкова чужди.
Не е мъка, а една
безкрайна сълза.
Без теб скитам
като мъртва душа.
Дори когато до преди миг
сме разговаряли...

Може би е грешно
да желая невъзможното.
Може би е нечовешко
да живея на ръба.
Може би ли?
Не "може би"...

Аз казвам "да":
Да! На своите творчески желания,
дръзновения и вдъхновения.
Да! На приказката без край,
с която се опитвам
да пресъздавам любовта.
Да! На превръщането
на реалността в безбрежно
звезднотрептящо вълшебство.

Това е моят избор между
"не", "може би" и "да".
Това е моята съдба,
която ме е избрала,
защото аз я избрах.

А ти, любов моя,
мълчиш...
Изчезваш.
Но само привидно.
Аз не вярвам
на привидностите.
О, да, да и да!
Била съм, сега съм
и ще бъда ...
твоята единствена
недокосната
мечтана жена.