АЗ оставям в двете чаши тъгата,
която на глътки изпивах,
след твоя водовъртеж на завръщане в мен.
В три неверни посоки
съм тръгнала да разнищвам страха си,
към вратите им здраво залостени.
Двете чаши - по три запразнували,
се разкапват до стъклени тъжни звезди .
„За кого бие звънът им камбанен" -
за изгрев , за залез, за мен?
И звъни във мига моето трудно осмисляне,
в тишината броя не до три,
а до две -
двете стъпки - отминало щастие.
Три - две...