автор: pale_with_fear

Да очакваш нечие завръщане
до старото пиано с абаносовите звуци.

Смълчано да преглъщаш вчерашните ноти,
изваяни от виртуоз,
отдал животът си на партитурите -
сега болезнено присвити до клавишите.
Във тишината да усещаш, че си празен стол,
захвърлен в ъгъла,
с очите - жадно гледащи вратата,
която с пантите ръждясали,
дори да се опиташ да отвориш
ще е залостена от капките на времето.
Но тайничко да се промъква слънчевият лъч -
да сплита пръсти в тишината ти,
за да пропъдиш своето безсилие...