автор: calata88

Към шест часа сутринта, в едно хладно есенно утро Гълъбин се събуди и когато отвори очи първото нещо, което видя пред себе си бе един висок, брадясъл мъж, който го буташе и му говореше:
- Абе момче, кой те е пребил така? - Я бързо ставай от пейката, че ще простинеш!
В първия момент Гълъбин не разбра много добре, какво му говори непознатия човек, но след малко осмисли чутото и отвърна:
- Че, кой да ме е бил? Никой не ме е бил. Да не би да ми има нещо?
- Ами да, целия си смачкан. Я иди до онази витрина ей там и се огледай! - рече му непознатия.
Гълъбин се опита да се изправи, но му беше трудно. Мъжът му помогна. Когато се придвижи до витрината на близкия магазин и се погледна той не можа да се познае; цялото му лице беше смляно, подочията му бяха тъмно лилави, носът разбит, а ризата оплескана с кръв. След малко усети, че нещо в устата му липсва и наистина, два от предните му зъби бяха избити. Той седна отново на пейката за да си почине още малко, а и за да си събере мислите в главата.
Мъчеше се да си спомни какво се бе случило през изминалата вечер. Сега малко по-малко взе да си спомня, че след работа реши за пореден път да се отбие в любимата си кръчма уж за по една, две бири, но както винаги се случваше бирите ставаха много повече, а след това идваше ред на ракиите и накрая Гълъбин излизаше от кръчмата на четири крака. А ако беше минало 12 часа, автобусите спираха да се движат и той не можеше да се прибере в порутения си апартамент, защото пари за такси никога не му оставаха. В това състояние, Гълъбин се виждаше принуден да се просне на някоя скамейка, докато се свести на другия ден. Апартаментът му се намираше в един от крайните квартали и на него никога не му се прибираше, защото там го чакаше побърканата му майка. Тя беше болна от шизофрения, в много напреднал стадий и трудно се контролираше, често се налагаше да я прибират в психиатричната болница за продължително време. Гълъбин не познаваше баща си, той бе зарязъл майка му малко преди да се роди.
Отчаяние примесено с алкохолна утеха. Точно в това състояние се намираше Гълъбин през последните месеци. Той не умееше да се справя с трудностите в живота. Неговата слабохарактерност беше причината да се пропие на толкова млада възраст - само на 25 години. От една страна е вярно, че нямаше помощ от никой, но от друга той бе длъжен да се бори с несгодите, да продължи напред за да осигури по-добро бъдеще, както на майка си, така и на себе си.
Вече напълно си спомни причините, които са довели лицето му до това състояние, а те никък не бяха сложни. Когато снощи в дванайсет и половина реши да си тръгне от кръчмата разбра, че пеш няма да може да стигне до вкъщи, също така нямаше и пари за такси и без много да му мисли се насочи към скамейките на близкия парк. Там обаче не беше безлюдно, имаше десетина разлигавено-пийнали тийнейджерчета, които като видяха залитащата му фигура, също без да му мислят решиха да му хвърлят един бой, ей така за кеф, както се казва. Най-напред започнаха да го обиждат и блъскат, той също им отговори с обиди, но беше твърде пиян за да се защити от ударите, които последваха.
За него случилото се не беше нещо особено - не един път го бяха пребивали и в момента беше притеснен главно от това, как ще реагира работодателят му, като го види с разбита физиономия. Притесняваше се много, защото шефа му добре знаеше за редовното пиянство на своя работник и не веднъж го бе заплашвал с уволнение, за това сега бе невъзможно да оправдае външния си вид. Беше работник в авто мивка вече три години.
Гълъбин видя, че е станало време да върви за работа, изправи се от пейката и тръгна. Когато пристигна на работното си място някои от колегите му започнаха да се подиграват на нещастния му вид, но той беше свикнал на такива отношения и не им обръщаше особено внимание. За съжаление, шефа му дойде и като го видя в този вид без много да се двоуми му показа портала. Жал и сълзи полазиха лицето на Гълъбин, като разбра, че е уволнен. Успя да каже само - Ама моляви се, недейте така! Няма да се повтори. Повече няма да пия! - Но никакви увещания и молби не можаха да променят решението на работодателя му.
След като окончателно бе изгонен, отчаянието го обзе напълно. Втори опит да започне някъде работа, дори и не направи. Положението му се отежни до толкова, че тръгна с други клошари да търси припитанието си по контейнерите из задните дворове.