автор: angar

Във пленителна нощ, сред градинския мрак,
под надвиснали клони белее хамак.

И в хамака, на хълбок, полегнала фея!
Аз политнах напред - да прилегна до нея!

Моят ангел-хранител изскочи пред мен!
Аз за пръв път го виждах така разгневен.

Той решителна длан във гръдта ми опря
и от тази безумна постъпка ме спря:

"- Закъде се засили? Не виждаш ли сам -
не хамак е това, а коварен капан!

Всеки който полегне на този хамак,
иска пак, иска пак, иска пак, иска пак!

И, забравил за дом и семейство, се моли:
- Пинче, Пинченце, Поленка, Поленце, Поли!

Но ни Поля, ни Господ не ще го спаси -
той обесен над този хамак ще виси!

Не бъди неразумен, не ставай хлапак!
Бъди истински мъж, не бъди папарак!"

Аз се сепнах, усетил в душата си хлад.
С поглед вперен напред, заотстъпвах назад.

После бързо се спуснах във бяг ужасЕн,
Тъй от този кошмарен хамак бях спасен!

Но на нощи безумни сред черния мрак,
в моя взор мержелее все този хамак -
сред пленителна нощ и с вълшебната фея.

И изгарям от жал, че не легнах до нея!