автор: phifo

Провинциална автогара,
пристанище за два карибски кораба.
Блестят вълни във локвата отсреща.
И два живота няма да ми стигнат
за пътешествия из калните лагуни.
Капитанът, още с млечни зъби,
побутва двете платноходки от кора на бор
сред мириса на жабешко море.
Под жълта тента се изпича Памела.
Усмивката й хвърля лъч
на мазната мозайка покрай РЕП-а.
Почукват старците с бастунчета
морзови сигнали, които никой не разбира
освен метачката на фасове и на илюзии.
Ще тръгна с онзи малък капитан
със двата предни зъба паднали
и с вятъра в ръцете му.
След нас остава затихващата функция
на дните. Тук някъде са бездните
на зелените лагуни.

Пътувам за Карибите.