автор: sinner

Някога се любели върху сламата,
а ние се любехме върху звездите
застлали поляната,
върху капките и тревите....
...и всичко заливахме с лавата -
чувсвеност - жарка наслада,
и вместо пепел след нас
всичко разцъфваше
с аура на любовно стенание....

Някога... когато ни имаше заедно...