"Поете, многогърб като камила..."
П. Дубарова
От тези каменни цветя
змиите свиват си букети.
Къде си?
Денят събира падащи слънца,
а нощем малък кактус свети,
в очите ти оглежда се света.
Прегарят пясъците
и е мокър вятъра.
От дюните се спуска
под ръка с мираж за бедуини
една камила многогърба
и с мараня от стелеща невинност
завива нежно вечната пустиня,
от хлада нощен
пронизващ дюните
и сухотата,
и солта,
да не изстине.
Веднъж на сто години-
когато ражда се от пясъка вода,
цветя от камъка
от капката - всемирна скръб
и от поета - бедуин.
Като камила многогърб.