В съботния ден-
разхождаше се Ден...
В галерия -
на улица Париж...
Щастливата Ден -
своята Златна рибка съзря...
Запита я в този час-
защо тук се усмихваш Рибке в захлас...
Рибке моя малка, Златна-
защо си тук без мен...
Зная, аз съм твоя, Ден-
но, тук има и други рибки...
Да играя, аз поисках-
да се смея, да лудувам...
Ти обичаш ме безмерно-
но, тук е много по-модерно...
Има слънце и море безбрежно-
има рибки, които се обичат нежно...
И в съседната галерия-
семейство рибки си играят...
Замисли се Ден-
за сърцето на своята рибка...
Рибка-бъбривка-
красива и нежна...
И тя иска-
своя радост безбрежна...
Но, в очите й видя -
златна огромна сълза...
А в същия час-
Ангар, млад поет...
Стихове за Ден -
реди с радост без чет...
Ето-
това е късмет...
Да си имаш Златна рибка-
да си влюбен и да си поет...
10:13 16.07.2006