автор: CkumHuk

Чувства

Самотата беше всичко, което има - не я напускаше нито когато работеше, нито когато напусна, нямаше и приятели, на които да се довери.
Вечер, в нежните прегръдки на съпруга си също се чувсрваше сама; обичаше го, но рутинното ежедневие, или по-скоро желанието да избяга от еднообразието, съсипваше всичко, което бе постигнала и за което вярваше, че е една сбъдната мечта. Единствено когато нежните ръчички на сина й се увиваха ласкаво около около нейната шия, тя разбираше, че не е сама, че все още има някой, който я обича без да мисли само как да я вкара в леглото. В детските му очи, дълбоки като небето, и в меките му руси косици тя откриваше онова тихо щастие, което не беше й давал никой, освен Него. С Него тя забравяше всички около себе си и не искаше нищо друго, освен да бъдат заедно. Винаги! Един особен страх я обземаше, когато приспиваше малкия и го оставяше сам в малкото детско легло. Страх от новата раздяла.

*
* *

Преди, когато бяха заедно, Той не позволяваше на самотата да я подхвърля насам-натам и да си играе с нея като перце. Играеше си с бебето, помагаше й, обичше я.
След това благоразумието надделя - разделиха се. Не можеха да останат приятели.

*
* *

Мъжът й никога не разбра. Вярваше й и беше щастлив с нея.