автор: Zen_

На Ph.

През релси, вагони и влакове,
надупчени пътища и мрачна трева,
през къщи и блокчета някакви
преминах със болка - режеща, зла...

Селцето, градчето и Нещото,
което се бе сбрало ведно,
обрекло е всяка душа на забвение
и никой не помни кога и защо...

Не можех дори да повярвам,
че тука живее, че тук пише той,
но нямаше капка съмнение -
това бе точката С и някъде тук е

тъжното, жадно за слънце сърце.
Тогава се срещнахме, той бе удивен:
- Не вярвам, това като сън е!...
- Приятелю, аз съм посланик,

дойдох да ти кажа две думи поне.
Всички четем твоите стихове,
не си тръгвай - всички те молим!
Остани и пиши - обичаме те!


Забележка: Това е Епизод 7 от Зен-пътуване 2 ;-)