автор: whitetomcat

"...спокоен шоп, почесващ се по темето,
и цигани със четата, и времето,
накрай света, а може би във Дриново."
Кирил Гончев

И пак стоят - пред чашата с кайсиева -
един поет, почесващ се по темето,
и Времето ни, изкушено временно
да уважи достойното му минало.
Завиждат тайно бившите величия,
поне в едно постигнали съгласие:
- Посмачкахме го, но по чест - пред нас си е!
И след "Фашизмът"? Обезпокоително!
На стара слава - роб, сега изискано
поетът чеше си, но само - темето.
А можеше - в катуна си, навремето -
и задник да почеше, щом поискаше...