автор: valkata

Не искам любовта ми
да се мята
безсрамно разсъблечена
в леглото,
да се промъквам като котка
потайно млякото излочила,
да си открадвам
мъничко емоция
и във ума си
да я чупя на парчета,
за да ми стигне
за по-дълго време,
когато ще е стихнало морето
от спомени за онзи,
другия,
останал тайно
в някой ъгъл
на сърцето ми.
Как искам с теб
да го изтрия
като погрешно вписан
телефонен номер,
като обаркан щрих,
частица обич,
мисъл,
като кошмар,
оказал се реален...
Как искам,
но душата ми е празна.
Емоционалната ти бездна
ме понася
към други измерения,
в които
онази дума "обич"
някой е откраднал...