автор: Anouk

Към 8 ч. сутринта бодро ме разбуди някаква веселяшка музичка, носеща се от комшийте, в стил "само да те гепна, дънките шти цепна".
Изчегъртах си гурелите, стегнах си багажа за плаж и се юрнах към автогарата, сиреч към мегдана, запълнен с Бабич Гангстер Клан от най-ранни зори.
Взех си кафе и помолих продавачката на билетното гише за билет до Лозенец.
- От шофьора - изръмжа ми тя.
- А какви рейсове има за връщане довечера? - попитах.
- Питай шофьора! Така, като гледам, сега места няма! - отсече.
- Как така да няма места! - ахнах аз.
- Ами микробусчета са - отвърна - Ама ти не се притеснявай, има едно от 12.30 ч. - добави явно със цел да ме успокои, тъй като видимо бях разстроена.
Насадих се на спирката на микробусчетата да чакам. По едно време при мен цъфна моят ангел-хранител в Ахтопол, изрусената ми стройна приятелка, чието име все още не знаех. Разговорихме се, обясних й къде се опитвам да стигна, а тя посочи с пръст зад гърба ми, към някакъв спрял автобус (съвсем нормален автобус, изцяло празен - да отбележа) и тържествено каза "Него трябва да вземеш!".
Оказа се, че дестинацията Ахтопол - Лозенец (и обратно) не е предвидена, затова цената на билета се определя окомерно, на принципа "кой колкото даде", но не по-малко от 1.80 лв.
И така, платих и се понесох в посока Лозенец. Там звъннах на един мой бегъл познат сърфист, който си имаше къща в селцето. Срещнахме се пред новооткрития ресторант "Чифлиджанов". Стиснахме си ръцете, той ми обясни как не бива да влизам вътре, щото една риба струвала 30 лева, аз си помислих, че без друго едва ли ще вляза, поне докато не я направят 3 лева и в този момент до нас спря някаква червена кола с двама мъже и русокосо момиче в нея. Оказаха се негови познати сърфисти от Стара Загора. Моят бегъл познат ме натика при тях, каза че има да си боядисва някаква стеничка по къщата и по-късно щял да дойде на плажа и изчезна, а аз потеглих с тримата непознати към бившия плаж "Корал".
Младежът, който караше колата и девойката се оказаха двойка прясно влюбени и понеже всички влюбени по принцип формират една затворена система, не размених с тях повече от една-две думи за целия ден. Мъжът, чието име така и не запомних, се оказа интелигентен и интересен събеседник. Имаше типичната старозагорска мъжка структура - нисичък, леко кривокрак и с мания по конния спорт. Заговорихме се, докато влюбените отпрашиха към някакви романтични скали в открито море. Оказа се, че е завършил за лекар-анатом, но работи като търговски представител на фирма за медицински материали - "Заради двойното заплащане" - както каза самия той.
От него научих много полезни неща. Например, че човек като покойник би могъл да е много по-ценен, отколкото някога е бил приживе. Че хипофизата, която тежи само няколко грама, на пазара има страхотна цена, защото от нея се прави серум, който помага на джуджетата по рождение да пораснат.
- Но е адски скъпо! - каза ми той - Само джуджета-милионери по рождение биха могли да си го позволят.
Разбрах, че смъртта се оказва "страхотен бизнес" (негови думи), а захранването става най-вече от бездомниците и старческите домове.
- Преди години, докато бях студент - разказваше той - някакъв си Фон...Не знам кой си търгуваше с нас. Бяхме сключили договор с него и му изпращахме трупове. По 6 трупа в сандък. Разбира се, преди това им взимахме хипофизите. Фон Не знам кой си бе натрупал буквално милиони. Беше разработил някакъв метод, който правеше човешките тъкани прозрачни в даден срез. Ами това си е нагледна медицина за всеки студент. Представяш ли си! - отпи от бирата. - Не случайно в нашия институт имаше надпис на латински "Тук мъртвите учат живите".
Помълчахме, а после убихме времето с празни приказки, докато тримата не отидоха да обядват в късния следобед, а аз се отправих към автогарата на Лозенец.
Между другото, привечер в Ахтопол става някакво странно объркване на радио-вълните, носещи се из ефира. Човек никога не знае какво точно ще улови.