автор: Aifel

Ставаш рано сутрин с грохота в ушите.
Недоспал, навъсен, като вещер удурдисан.
Гледаш да не стряскаш спящата ти челяд, че тогаз тежко ти, ако някой пак ти "мели".
В банята отиваш за да Заприличаш!!!
Пулиш се и казваш...на какво приличам...!?
Пастата я стискаш все едно я мразиш, но без нея братко в гърлото е Адско!
Гребена в косите пак се е натресъл.
Пустата възглавка...утре ще я менкам...
После разтоварваш нощното събрано...
Гледаш да улучиш езерото във казана...
Пак надяваш дневната одежда.
Тръгваш и се вайкаш - НЯМА ЛИ НАДЕЖДА...!!!
Крачиш по паважа а в главата мисли...
Тоя ще го смажа... или онзи да му мисли...
Лепваш си на прага още сто карата, та усмивката да става и на шефа да приляга.
После пък кафето, гледаш да излочиш, та във тон с колеги...да се не изложиш...
Идва ти да мачкаш тъпите им мутри.
Ама кажеш ли го нейде, може ти да го получиш!
Почваш да работиш, но ти не приляга.
Всички все за кинти покрай теб разправят.
Бръкнеш ли си в джоба...ставаш непохватен.
Черни мисли глождят мозъка ти празен.
От къде им никнат, кинтите проклети...
Далавери братко...нека ти е сладко...
Връщаш се изпразнен от работното си място.
На вратата, бесен гледаш и се шашкаш.
Малкия във локви тръгнал да се джвачка, а пък щерката си рине в пепелта с лопатка.
Идва ти да виеш..., но не можеш братко.
Гордост е това...та нали си татко!
Връща се жената със торба в ръката.
Гледаш ти торбата, ала не жената.
Молиш се на Господ нещо да остане, та да можеш най-спокойно да си се облажиш.
Тихо, примерено сядаш си на стола.
Чакаш да се случи нещото от Горе.
Ама то не става, нищо не помага.
Тотото не иска все да те улучи.
Погледа чумериш..., пръсти пак ще смучиш.
Времето минава, тръгваш да си лягаш...
Мислите в главата, пак са ти познати.
Нежничко прегръщаш Любовта в кревата.
Иска ти се нещо, но дали ти става...
Готино и леко пак е на душата.
То май сал туй остана на мъжа в главата.
Утре ще му мисля за проблемите си диви.
Нека се омитат като порове - щастливи.
Тихичко заспиваш. Нищо да не мислиш. Та на заран всичко пак да си го бистриш.
Мислите в главата бавно отминават...
Гушка те жената...малеее... колко ми е сладкооо...