..и ме зачена в една снежна нощ сред пламъци
между алфата и омегата и отвъд омегата и преди алфата..
и ме роди в плът -
жестока и нежна
се моля..
събуди нежната в мен..
не посмях никога да го изрека ни на ум ни на глас -
се молех в себе си..
не знам..
случва се това което води след себе си и онова..
защото винаги има онова когато започва това..
една толкова стара измислена приказка когато започне да се случва е истина
виждал ли си как свети лицето на жена която прави любов..
когато докосваш кожата и в онази извивка където започват бедрата..
как се вие под теб и звънят камбаните припев с нейното име докато тихо се стичаш в нея..
събуди нежната в мен..
се моля..
в оставащите ми все по малко човешки часове да помниш колко отдавна съм ти казала че те обичам..
обичам те..
докато пиша първите четири букви горе и в ляво до последната долу и в дясно -
се питам..
как и защо и от къде те познавам и си отговарям -
не искам да зная
бога ми, не искам да зная -
защо..
защо събуди нежната в мен когато побелели от болка по отминалото лято знаем и двамата, че това е приказката която няма да се случи..
това е любов, нали..
защо няма нищо случайно на този свят..
защо непрекъснато те откривам..
защо имам толкова много въпроси..
защо те е страх от отговорите..
защо те е страх от мен..
защо..