автор: 4ervenata_6ap4ica

Бога ми, бе точно така и аналогията сама се налагаше.Бяха резервирани точно тринайсет места в този ресторант.
Той седеше в средата на масата и около него бяха другите.Дванайсет на брой заедно с мен.По неговите разбирания тринайсетия вече отдавна го бе предал.
Бяха толкова различни, двама братя, единият добър, другия не чак толкова, бяха си обикновените деца на човека който си мислеше че са необикновени или поне е задължително един ден да станат такива само защото бяха неговите синове.Той беше постигнал много според неговите критерии.От тях се очакваше повече.
Бащата господар, майката която го следва и децата им, по големия по лошия и по малкия по малко лошия. Тези които не оправдаха надеждите на бащата защото майката нямаше надежди, тя сляпо го следваше.По малкият организираше тържеството годишнина.По големият не дойде.
Въздухът не потрепваше, разговорът бе обичаен и нищо не означаващ като всеки грижливо се стараеше да избягва табуто думи.Това беше неговия юбилей кръгла годишнина, заради която се бяха събрали дванайсет души и един стол който остана празен.Стоеше изправен и горд, усмихваше се и говореше с тези от ляво и тези от дясно за живота и света, почти не беше остарял, беше такъв какъвто го видях за първи път преди двайсетина години.
Не бях чула лоша дума от него, видимо винаги ме бе уважавал, никога не му казах татко, а той никога не ми се разсърди.Трябваше да го прегърна за довиждане.Отблизо и като на забавен каданс видях лицето му което се промени докато се доближаваше до моето.Беше остарял за миг с всичките бръчки на годините си и тъгата извираше в очите му.Не, нямаше да се разплаче.Никога.Такива като него не плачат.Даде ми кутия бонбони, голяма лъскава бонбониера, красива кутия просто попаднала като че ли случайно в ръцете му с думите, „..амиии…занеси я там.."
На изхода на ресторанта се обърнах за да махна леко с ръка, той гледаше след мен, а тъгата вече изчезваше от очите му.Корав мъж беше той за него тринайсетия отдавна го беше предал, а дали разбра, че тринайсетия не дойде, точно защото той най много го обичаше мога само да гадая.
След моето тръгване табуто на думите падаше.