автор: estir

Ако това доресто вдъхновение
от еленовите рога на погледа ти,
нямаше окови, и не бях облак
от задължителни уравнения...
и ако пролетта не ме беше
излъгала с притчи,
за да заровя мрежите на лятото,
празни от вдъхновения
накърпени от скъпи тайни за уловени рачета,
осмокраки флиртове с времето на заблудите,
и ако обичах малко по-малко другите ...
ако умеех поне да плача .....
вместо да хвърлям пране по покрива.
Седемнадесет пъти да бягам себе си,
като купувам билети за самолети,
кораби и премиери без куфари и таксита,
вместо да викам,
викам...
викам ......
за ако това доресто впечатление,
като от детска картина,
в която ядях цветята с нектари, вместо шамари
и растях почти, като птиците на терасата,
броейки обратно мантрите,
като им купувах велосипеди, вместо на себе си,
Аз предпочитах китарите....
на пуберитетската революция,
в която оставих гробовете,
исе учих да куцам, наужким,
защото имах кутия с вълшебници
На повикване ......
и им свиквах ли,
свиквах ли,
свиквах ли?!
За да изгубя възхитата на това доресто впечатление
Весело, като влакова свирка ..... на гара с куфари
Само, че най-беззащитното ми съпротивление
Е да ти пиша стихове без посвещение :)