автор: DIAKONA

Обичам те и тебе да търся във други не мога,
когато сърцето пропито е с твоята отрова,
...а ти си толкова далече...
обичам те, не ме карай, не мога!

Не мога да чакам и целувката твоя,
когато моите устни изгарят... не мога
...целувам те в съня си...
когато този сън е и твоя.

Ах как искам да видя очите ти светли,
когато съм сам във стаята няма
...поглеждам към слънцето...
дано то ме осветли.

Не мога, не искам да бъда без тебе
...отровата чака си своето биле
...а ти, когато решиш изхвърли го...
аз не го искам от тебе.