автор: malkodete

Тъй сладко е да си до мен, но не съвсем...
Да се познаваме добре,
но сладостта на лекото докосване да пазим...
О, още не, недей!...
Да пазим любовта,
все тъй загърната в свещена тайна,
в очакване на тайните на бъдни дни,
далечни още... Някой ден, но сега...
Но нека се разрастне още любовта!
Когато разцъфти тя може да умре.
С копнежи за целувки я храни-да спи,
възпирана от нас за още малко...
За мъничко поне, за още малко!