автор: kakafreud

Имало една река преди много години в един далечен град. Тя била дълбока, пенлива и буйна и всички хора от града се страхували от нея.
Имало една река преди много години в един далечен град. Тя била дълбока, пенлива и буйна и всички хора от града се страхували от нея. Не минавало ден, без да отнеме човешки или да отнесе нечия къща. Хората не обичали да се приближават до реката и често сипели проклятие по нея.
Имало само едни човек в този далечен град, който обичал да ходи край реката. Той бил най-известният и богат човек в града и повечето хора се чудели какво търси край страшните води, чудели се защо не изпитва страх и му завиждали за безразсъдната смелост. Повечето му се подигравали и смятали, че е луд. Когато го срещнели обаче винаги засвидетелствали уважение и почитта си към него заради влиянието и богатството му, но в същото време тайничко му се подигравали пред близките си в домовете им, където той не можел да ги чуе. Но в същото време всеки едни от тях изпитвал огромен страх от най-богатия човек в града, който можел да си позволи свободно да се доближи до страшната река. Какво ли всъщност криел и какво споделял с нея, ето този въпрос си задавали жителите на далечния град.
Веднъж се случило едно от децата в града, улисано в игрите си, да окъснее за вечеря в близост до реката. Когато осъзнало, че е станало твърде късно и побягнало към къщи, то видяло нещо странно. Най-богатият и влиятелен човек в града бил застанал на брега на реката. Изведнъж реката се вдигнала към небето и в нея се отворила една врата, през която влязъл големецът. Веднага след това вратата се затворила и реката се спуснала обратно. Детето уплашено избягало.
На другия ден, отивайки към училище, детето срещнало богаташа, когото предишната вечер видяло да потъва в реката. Очите му зинали от изумление и ужас. Богатият човек усмихнато понечил да го поздрави, но детето избягало с писъци.
Същата вечер детето не излязло от къщи и не отишло да играе с другите деца. Но на следващия ден любопитството му надделяло и когато се смрачило тайно се измъкнало от къщи, за да отиде край реката. Отново се повторило видяното от преди две вечери - реката се отворила и погълнала първия човек на града.този път детето решило да почака известно време да види дали човекът ще се върне обратно. Минали час, два, но нищо не се случвало. Детето решило да си връща обратно. И точно тогава реката се отворила отново и от същата онази врата излязъл богаташът. На пръв поглед сякаш бил съвсем същият, но детето забелязало, че все пак бил различен. От най-влиятелния човек в града се излъчвало светлина, той се усмихвал! Детето много се учудило, понеже било свикнало да вижда хората в града мрачни и обвити в мъгла. Светлина била толкова ярка, че детето чак се уплашило.
На следващия ден се повторило същото, както и на по-следващия. Детето всеки път наблюдавало как човекът влизал и излизал. И му се приискало и то да може да влезе в тайнствения свят отвъд реката, където хората били по-щастливи. Затова една вечер застанало точно зад богаташа, когато реката се отваряла и успяло да влезе заедно с него от другата страна. Детето очаквало да види красиви градини, много зеленина и хора в бели дрехи. Вместо това другият свят се оказал една къща, пълна с много мъже и жени, които пиели различни питиета от цветни бутилки и пушели от наргилета. Всички мъже и жени били голи и се забавлявали, говорели, смеели се и танцували. Най-богатият човек също свалил дрехите си и започнал да се забавлява, както всички останали. Детето не можело да повярва, че от всички тези хора се излъчвало същото сияние, каквото от богаташа, когато се връщал в реалния свят. Детето не можело да повярва, че всички тези хора можели да бъдат щастливи голи и отдавайки се на всички пороци, забранени в неговия свят.
Изведнъж се чул тътен и богаташът бързо облякъл дрехите си и се затичал към изхода на къщата. Детето го последвало, без да бъде забелязано от никого и двамата отново се върнали от другата страна на реката.
На другият ден детето разказало на всички жители в града за тайната на богаташа и какво било видяло в онази къща. Отначало всички си мислели, че детето си измисля, но постепенно всеки, който чувал историята, я подемал, поукрасявал я и я разказвал на друг. Мълвата за тайния разгулен живот на богаташа стигнала до семейството му, до колегите му. Хората почнали да го отбягват и открито да му се подиграват.
На другата нощ богаташът не отишъл край реката, нито на по-другата. Не излизал от къщи, не искал да вижда никого.
Така минали много години, от славата и империята на богатия човек не било останало почти нещо, а красивата му къща била обрасла с високи храсти. Семейството му се било преселило в друг град, понеже не можело до понесе срама и оставило богаташа сам в голямата къща. Накрая вече никой не помнел за него.
Една вечер същото дете, вече млад мъж, се разхождал край реката с младо момиче под ръка, говорили си, забавлявали си. Изведнъж момичето изпискало - на брега, на същото онова място, от където тайно наблюдавало някога момчето, лежало мъртвото тяло на някогашния най-влиятелен човек в града, което реката била изхвърлила. Навярно се бил удавил се, опитвайки се да влезе през тайната врата към другия свят.
Реката го била наказала, задето не опазил тайната й.