(малка приказка за ината)
Тате,
Научи ме да плувам.
Научи ме да се бия,
Ми каза тогава,
Мръсен, разплакан, с ожулени ръце.
Синко,
Поседнах.
Нека ти кажа:
Морето е бурно
И остри скалите.
Красиво се плува срещу течението.
Но не се оцелява.
Ти ще загинеш,
А морето остава.
Виж ме: останах без крак
И съм ти в тежест сега.
А млад бях и всичко бе само игра.
Мислех, че мога
Света да обърна
Обърна ме той и в това ме превърна.
Но аз ще ти кажа: не спирай да плуваш,
Бори се, бъди
И винаги тръгвай, опитвай, върви.
Морето е силно, по-силно от нас.
Но важно е после и в най-труден час
Да можеш да кажеш: опитах, и ето,
И аз не успях,
Но пътя си с чест и докрай извървях.