автор: victoria

Търкулна се небето
и счупи се на две,
в мен мъртво е сърцето,
без полет, без криле.
Безумен ад погреба,
любовта звънлива,
и обсеби алчно,
мечтата ми красива.
Жарава черна съм сега,
но още вярвам в любовта,
в бял огън ще се преродя,
и към ново небе ще полетя.