Разпознавам понеделниците
по простимия,
оранжев цвят
на музата-безделник -
загърната в пеньоар
на точки и надежди.
Лъжи-скиталци
шарят по кълбото
на небрежното й плетиво,
а чернооката звезда,
подпряла гръб в балкона й,
дописва нещо -
упътване за вдъхновение
или пък карта за приложна самота.
Ах, раменете й
се свършват от търпение...
Търпението зачертава с кръстче
полюсите тишина
и музата-безделник -
по найлонови чорапи,
рошава, без настроение,
отмества гозбата от огъня -
реди вечеря за поета
като една обикновена въпросителна жена.