Бих ти писала,
ако те имаше...
Писмо, и-мейл, есемес,
бих пъхнала бележка
в джоба ти,
под възглавницата,
на нощното шкафче
до чашата вода -
за да съм ти глътката,
преди да заспиш...
Бих...
Бих те научила
да четеш по звездите
и после дълго да се взираш
в дълбокото
на очите,
да виждаш в дъното
на душата
и после да потъваш,
и после да изплуваш,
и после да се давиш отначало,
кръговратно,
ненаситно...
Бих ти показала
как се броят Вселени,
как се рисуват морета,
как се стъпва по зеленото
на дъгата,
как се намират
четирилистни детелини -
носели щастие.
Не се намират.
Откриваш ги в себе си.
Бих те научила
да стъпваш бос
в горещия пясък,
да пиеш вода от шепи,
да намираш перли по дъното...
бих те научила,
ако те имаше.
Но те няма,
Затова научи ме
да те забравя...