автор: CkumHuk

Светът - чувствата

Град.
Улица.
Бункер за боклук... и много отпадъци.

Преровил няколко коша, той с надежда започна да търси в бункера. Скъсан кашон, смачкани вестници, счупени бутилки, обелки от картофи, празни кутии от цигари, развалена консерва от кучешка (или котешка) храна, счупени чинии...
Той е гладен - отдавна мина щастливият ден, когато намери цяла кифла пред църквата. Тогава почти повярва в Бог. А сега псува и проклина себе си, живота, съдбата, религията, хората, всички.
Гладен е.
Продължава да рови в боклуците - крак от стол, парче от разбито огледало (нещастна любов), смачкани пластмасови бутилки от кока-кола, кофички от кисело мляко, празни опаковки от лекарства, черупки от яйца, орехи и фъстъци, част от икона на светата майка с младенеца....
И тогава чу нейния глас:

- Ей, господине! Това е моят бункер!

Той се обърна и я видя - тя стои наблизо и го гледа с омраза - гладна и бедна като него. А детето в ръцете й спеше...

Бункер.
Улици.
Град и... много боклук.