автор: bagarov

От заник слънце озарени,
отлитат моите мечти.
В игра стихийна уморени ,
се блъскат мозъчни вълни.

Един е пътя и туй е драмата ,
че към успеха ,два пътя няма.
Къде е вярната ,любов народна,
от нас открадната-картинка родна.

Настава вечер, месецът грее
и секси бомба във кръчма пее.
Ех,луди ,луди ,млади години,
кога градяхме, заводи, комини.

Здраво бетона стегна в основите
да го разбият не могат" Новите"
Де гиди ,верни ,верни другари,
дай да разграбим,кой квото свари.

Да съюзиме с НАТО- Родината,
в огън приятелски ,наши да гинат.
дайте ми чука, дайте секача,
искри ще хвърчат,камънаци ще влача.

Ще се насера ,ще ритна топа,
но ще прокарам път към Европа.
Да ме прощават наш`те класици
и политици,що чешат езици.