Към полунощ луната си легна
с облак се наметна
лениво се протегна
и с усмивка затвори очи
Към полунощ и реката заспа
разплиска се да се намести
на бързеите нещо прошептя
във вировете тихичко се сгуши
Към полунощ захърка и стария дъб
сепна се, изпука гръб
и сведе уморени рамене
аз цяла нощ те чаках
под върбите
на брега