автор: butterfly

на uff
(с пожелание за нови пролети)

Извинявам се
Разочарован съм
Още оплаквам
Употребената вина
Ирония на обстоятелството
Съжалявам, обезверих те, достатъчно е
За мен сега е голям празник
Приемам весело
Победите
Обаче в същото време те оставям полугола...
няма нищо... казваш с усмивка
няма нищо... устата ти лъже
няма нищо... кожа змийска
няма нищо... струва малко и нищо...

Историите са като прозорците на пролетта
Лесно се разтварят и винаги с нарастващо удоволствие
Усещайки парфюма на приближаващото се лято
Ще пристигне, няма да пристигне и все за вчера мислиш
И грижовносттта пада само върху красивите неща
Осветените ливади, цветята жълти и бели
Но после пада сняг и вече не е пролет
Но после пада сняг и вече не е пролет

Обвинявам се
После се насилвам
Злоупотребявам
Със спокойствието ти
Напушен и рязък съм станал
Има голяма разлика
Стана една от многото
Истории нищожно траещи
Продължаваме нататък, търпение
Чувствам се като червей
няма нищо... казваш с усмивка
няма нищо... устата ти лъже
няма нищо... кожа змийска
няма нищо... струва малко и нищо...

Стегнати до гърдите ръце в знак на безизходица
Оня израз на типично чумерене
Който не загуби никога
Пред капучиното
Опитваш пяната му
И смътно с очи еротично те пробвам
И опитвам отново онези вкусове неоспорими, пропуснати от теб
Сладки, търпчиви, наивни са били захапванията ми
И колко натрупани грешки без да разбера някога
Че трябва да се опитва, за да се наслаждаваш по-добре

Внимателно, бавно, със замаяна глава
Се започва от външността, докато стигнеш до края