автор: aksioma

...........

Tогава бе нейният празник, с няколко часа разлика тя го визуализира със сетивата си, чете, слуша, вижда..
как мечтая да съм струна в твоите пръсти..
горката малка маделин, тя си позволява да мечтае..
Задушава ме ароматът от тютюна на лулата му, навсякъде из къщата е..
той може да седи и с часове да реди пасианси с няколко тестета карти, пасиансите са сложни са мен, той ги реди с лекота, има аналитична мисъл, аз нямам
той може да мълчи с дни..
той е единствения който ме понася с всичката ми лудост
който ме мрази и обича до смърт, не знам кое повече от двете, но ме задушава
задушава ме..
Измислила съм те, но толкова ти се радвам, че си мисля, че ми е простено..
понякога плача и си повтарям -
горкото мече буболече, горкото мече бубулече..
знам че живея в илюзия, но там е единственото място където се съхранявам свистящо преминаваща през времето на нелюбов -
се съхранявам
въздух..
не знам какъв смисъл има моя живот, но вероятно инстинктите ми са по силни от истината
понякога искрено се ненавиждам до там, че изпитвам мазохистично удоволствие
Само носталгия е, не, не се тревожа, само носталгия е, има хора толкова много хора, виждам те, само носталгия е и тича времето, тича, с никой друг не искам да слушам птичите песни, и не само защото е вечер и не само защото е вечер, о, маделин, само болка ли ти донесох..
Да издържа още два дни със сладникавия аромат на тютюн от лула, който за някои е приятен и скъп аромат, но мен ме задушава..
задушава ме..
Какво са два дни срещу всичкото време на света което имам..