Тишината горчи. Нищо няма за казване.
А по мен преминават като нощен експрес
твойте тъмни очи. Удивително празно е.
Утре почвам да пиша с "тази нощ",не със "днес".
Тишината горчи. А на гарата пусто е.
Няма пътник. Не кресва сирена на влак.
Тишината горчи. Стена в твойта безчувственост.
Виждам в теб самота. Ти във мен виждаш враг.
И така- като смешни оловни войничета
сме изправени гордо един срещу друг.
Не изпитваме гняв. И не сме се обичали.
Тишината горчи, в нас намества се грубо
оня порив парлив към греховно злословие,
оня гибелен плач на самотни души.
Тишината горчи! Тъй е все, по условие.
До кога ще мълчим? Тишината горчи.