автор: libra

на Р. с благодарност

а не ни е никак подобаващо,
а не ни е и никак присъщо,
виж остаряваме -
а сме безумно млади в духа си
забравяме си за бръчките,
умората, инерцията, рутината
и безумно се вкопчваме
в тази последна надежда
до безнадежност да вярваме
че няма смърт в тъмнината
страхът от обвързване с чувства
за миг го забравяме, за миг я
мечтаем онази безпаметност
нечие влюбване, дори и с цената,
дори и с цената, да ни излъжат,
сляпо стоим до стената и чакаме
или да ни разстрелят..
или да ни целунат..