автор: Mojsei

1.Процесът на творчеството вълнува всеки изследовател, всеки, който сериозно се е захванал с изучаването на процесите на живота.
Най-напред при Фройд съм срещнал догадката, че творчеството може да се разглежда като възлов, фрустрационен процес, а ето, че и Лазарев прави опит да опише този процес чрез една от неговите страни - разрушението.(Вж.: Кн.3, с.65-66). Приемам за правомерно индивидуалното развитие да се разглежда и в информационен план като сгъстяване на информацията по определни начини, в зависимост от това как се придобива. Какво се получава, когато тази информация достига предела на възможностите на индивида? Според мен, това е момент на формиране на новите способности, който буди интерес да бъде обяснен. Създава се нещо ново - преструктурирана информационна решетка, както се изразяват в информатиката. Но тази нова индивидуална структура възниква и чрез разрушаване на старата, което може да се приеме, че представлява онзи взривен процес, който наричаме "фрустрация". Фрустрацията е гранична екзистенциална ситуация, която подлага на изпитание цялата човешка индивидуалност.Това определение ни заставя да видим индивидуалното развитие освен като информационен процес, още и като процес на нравствено-емоционално равнище, а също и като процес на развитие на волята. Ако всичко е така, а, според мен, е така, то фрустрацията е граничен процес, ситуация, в която израстването и разрушението си дават среща и на преден план изниква въпросът за оцеляването на индивида. Нравствено-емоционалната и волевата изграденост на индивида се оказват носеща основа, когато фрустрацията се развива под влияние на рационалността - на уплътняване на информационните структури. Но фрустрационният процес може да бъде стимулиран и по линия на емоциите, а също така и по линия на волята, с което може да се постига разширяване на егото, но също така и срив на индивидуалността. Лазарев говори за "мозъчен щурм", което добре изразява, описвания от мен тук процес, който се подготвя с постепенни натрупвания във времето, а се проявява по повод и на дребни неприятности, които не могат да бъдат понесени от индивида, защото те преливат границата на взрива, който продължава от няколко минути до няколко часа, но не и месец-два, както пише Лазарев.
Смелостта да се върви в творчеството е равна на способност да се минава през тези гранични ситуации, които са своеобразен скок в развитието на индивида. Животът по законите на творчеството се различава от живота на останалите хора и затова често пъти творците биват обявявани за "луди", което се превръща в характеристика на средата, която не може да цени своите естествени лидери. Ето защо, да си творец, означава още да си способен да понесеш и злобата на съвременниците си, която, разчетена правилно, е признание за постиганите от теб резултати като творец.
Да си влюбен, не означава да си пристрастен към любимия човек. Пишейки тези редове, с мен се свърза една моя позната и със сълзи на очи и тежки ридания ми призна, че не иска повече да живее, защото любимият й я е изоставил. Опитвам се да й обясня ситуацията, но тя заявява, че всичко й е ясно, но явно не е готова да понесе болката от скъсването на тази "връв", с която доброволно се е обвързала.


2.
Екстаз


Чувствам как гърдите ти едреят
и настръхват стройните бедра,
а ръцете, трепетни копнеят
и те правят мила и добра,
че навлизаме в милувката на нужда
и топи се пред очите ни мъглата,
но наред с това у нас събужда:
в мен - мъжа, у теб - жената.


От желание двамата сме натежали
и сме непосилно нежни,
за да укротим напиращите хали
и да ги превърнем в копнежни,
чрез които и телата ни се чуват,
озарени в чудни светлини
и в пОлета любовен плуват,
благодарни в интимни добрини.


Ето мила, радостта пристига
като приливна вълна могъща
и емоцията върха достига,
щом душата ми душата ти прегръща,
че живеем чрез самата жажда
в омаята за двама - бяла,
а пък тя отново я поражда
като благодарност, всепроникваща и зряла.


Ти самата си стихия
с обаяние лъчезарно, скрито,
от което до насита пия
и те следвам с радост упорито
в тишината онемяла,
за да стигнем сладостния миг,
в който любовта ни цяла
се превръща в тържествуващ вик.