автор: NinaEmilia

1.
С моя бунт какво стана?
Изоставих ли го... Не съм!
Което исках, получих ли сега,
имам ли го... Не знам!

Какво стана с онези спомени,
спомням ли си още, не помня.
Какво стана с битките водени,
водя ли ги... сега съм по-скромна.

2.
Смелостта не е знаме,
което да вдигна високо
поне не беше до скоро,
но стана ми смешно
за смелостта ми, ха ха,
защото ето, че разбрах,
че няма да ми бъде
скоро интересно
да бъда героинята,
която бях.

3.
Очите ми се затварят за деня
и се отварят вечер широко -
за нещо интересно - много, дебна
дните искам да посрещна,
и нощите да не изпусна, да,

за да се спася от разговора в себе си,
за да избегна да се разбирам, ако може,
защото още се боя от звяра в мене си,
защото много силно се тревожа.

4.
Най-хубавата музика да събера,
да я хвърля наоколо, да викам силно,
боли ме, а знам, че съм обичана,
но как да заобичам себе си, питам?

Да вървя по пътища,
за които никой не знае още?
Да отида в градини,
в сънища ронливи да търся
бъдещето?
Да събирам песни от минало
измислено?

5.
Не ме е страх, а паника ме хваща...
Да се отскубна
от тези сиви дебели окови,
сребърни, се захващам...

Дрънчи, все едно никога не е бил чуван
телефонът ми, в чантата,
търси ме единствената ми и най-голяма любов,
ме търси спешно,
ако не чуя, съобщения ми изпраща.

Обича ме той, иска от мен да съм готова,
а аз му казах, че ме е страх много,
но всичко е наред според него
и според него няма нужда да бягам...

6.
Какво стана с моя бунт?
Изоставих ли го, не съм!
какво стана със всичко което исках,
имам ли го... не знам.