автор: Zen_

Те бяха няколко сърца,
събрали се душите да посгреят.
Начупеното време - стъкълца,
оглеждаше ги всички как треперят.

А бе студено и дъждовно,
бурята прииждаше отвсякъде.
И в малкото безлико заведение
сърцата ни пътуваха нанякъде.

Душата в Райсън беше изморена,
излъчваше към всички топлина,
а другите се вслушваха във нея,
във думите със много светлина.

Сърцето Марта шепнеше без думи,
душата му бе поглед със любов,
умееше да те "прониже" умно,
а след това съвсем се чувстваш нов!

Витсавия, пък, всички ободряваше,
широко бе скроена нейната душа.
Дори когато бурята настъпи силно
тя, някак си, не се уплаши от това.

Бе там и хубавата Златна Есен,
споделяйки на всички участта,
но беше тя спокойна и понесена
от общите криле на песента...

И бурята отмина си смутено,
Сърцата я изпратиха без страх
какво, че беше мъничко студено -
те топлеха поредна доза смях.


Разбира се, присъствах там и аз.
Но силни бяха те; и по-добри от мен!
Жена ми, даже, каза го на глас:
- Истински сърца са - ти си просто Зен!


Забележка: Това е Епизод 5 от Зен-пътуване 2 ;-)