автор: kris1

Питаш ме защо очите ми се пълнят със сълзи,
които не рядко мокрят моето лице,
и от какво сърцето често ме боли,
че душата моя тя все тъжи.

И все така неумолимо питаш ме... защо, кажи!?
Защото ти не знаеш, че мъката горчива,
която изгори ми тя душата
и беляза тъй дълбоко моята съдба,
завинаги остави в мене рана да кърви.