автор: marmalad

Бе някаква си безпричинна сряда
и вървях наизуст
в една прохлада
с чене отегчено да трака
бях по къс ръкав и така-нататък
а ризата ми сива бе

Недобре
фокусирах откакто взе да мръква
вървях не спирах
и по-смешни звезди не бе имало
на по-черно небе
залитащо

Едно скитащо
куче с много бау-бау ме емна
аха да се гътна
малко го ритнах
Бау-бауто млъкна
и реших да подремна

Останалото помни канавката