автор: kumeca

Залагам пак на същите числа -
поредната надежда за късмет.
Съмнението - грапава пила -
по мозъка ми прави пирует.

"Не ще се видиш никога с пари.
За други е, приятел, радостта.
По-доходни вложения прави,
от тези малки, дяволски листа."

Но, трябва да излязат този път.
Предишния аз просто нямах шанс.
По фишовете кръстчета цъфтят,
дарявайки ми щастие в аванс.

Предчувствието чука по тила -
ще потекат като река пари.
Аз вярвам пак във същите числа.
Не може просто, все да не върви.

Така се лутам в този лабиринт.
Съмнения, надежди и печал.
До ТОТО-то опира моя бит...
Кошмар, завършващ винаги с провал.

1994 г.