автор: den

Ще те съзирам в мръзнещите стъпки
и в шумоленето на мъртвите листа.
Дъждът припряно къщите ще къпе,
а те, попили в свойта тишина,

ще пазят спомена за твойто тяло.

Ще те откривам в кехлибара сънен
на бирата, която твойте устни
ще пази сред горчивите си глътки
и капчица по капчица ще вкусвам

от сенките на спомена опалов.

Ще те забравям, оглушал от вяра,
в кристалите на зимна тъмна утрин
и тихо ритуално ще изгарям
писмото, с думите от теб нечути:

Денят е нощ, покълнал от раздяла!