автор: white_tulip

Просторите в съня са необятни
Пътищата- по-опасни, но приятни.
Често получавам странни вести,
Земи достигам още неизвестни.

Нека ви разкажа за една
Среща в световете на съня.
Интригата която се разви
Истини съдбовни ми разкри…

Но стана време да започна!
Първо-за да бъда точна,
Помнете- беше просто сън!
Когато спи света навън.

На времето потока навестявах.
Старинни сцени проследявах…
Град снежно- бял от камък,
Кацнал на брега е замък.

Вълните морски го обливат,
Масиви горски го прикриват…
Дори на сън ме покори
Изяществото в белите стени.

Приказния сън-видение
Привлече ме със настроение.
Владетелят на този чуден край
Бе воин!Знак, че нещо в този рай…?!

Здравите стени на крепостта,
Арбалетите на бойната стена,
Неясно и тревожно като цяло.
Но нека да се върна отначало…


Гората стара бе вековна
И цялата гъмжеше от войска..
Коне и конници-като река
Заливаха планинската снага.

Покорени и свободни във война .
Два народа- първия със свобода
Другия се бореше със страст
Желаеха и двата силно власт.

Чудния и светъл крепост-град
Бе тайно разделен.Макар не млад
Владетеля бе в битките изкусен.
И видимо от този дял покрусен.

Бе мъдър и желаеше спасение,
Но като воин беше взел решение.
Врагът му беше млад и смел
И пътя на войната бе поел.

Двамата почитаха града, морето,
Изгревите там където
водата среща се с небето…
Но преданни на род в сърцето.

Владетеля живееше в разкош
На хълма на върха в двореца
Жена си бе загубил в нощ
И само дъщерята бе живеца.

Даряващ щастие и красота
В двореца пищен на върха.
Но делата му като владетел
Ценяха се .макар и във война.

Все още бях свидетел…

Врагът му е сирак и капитан.
Но и сред своите бе нежелан.
Главата му - високо оценена.
Особата му -все следена.
.
Неуловим и несломим.
Във битките непобедим
Изкусен, умен и красив,
Но буен, горд и саможив.

Отдал живота си на ясна цел
Той пътя на войната бе поел
И в него всичко без предел-
Опасност, битки -беше смел.

Тук, в гората стара е в капан
Войска претърсва я на длан.
А смелият ни, ловък капитан
Среща има в този час и там.

Гъмжи гората от коне, войници-
Претърсват я строени в редици.
Някой, явно изкушен "приятел"
Взел е тъмна роля на предател.
.
Героят сам е, и на среща
Но навреме се досеща.
Притаен е нависоко.Скрит.
В клони на дърво прикрит.

Войниците прилежни отминават.
За бяг минути още му остават.
Но снажен конник приближава.
Точно под дървото той застава.

На дървото другия не шава.
Но смаяно глава подава.
Под него точно се е спрял
Старият му враг и крал.

В сумрака на старата гора.
Пристъпя тихо възрастна жена.
Бунтовникът отгоре се досеща.
Идва тя за тайната им среща.

Няма как да я предпази.
Със сигурност ще се загази.
Но и кралят не се мае
Да я пресрещне се старае.

Отгоре другия герой немее.
Но и да мръдне той не смее.
Кралят, също има среща-ясно!
С жената стара!-Е, прекрасно!

В двореца служи тя от време
И с чест тя носи свойто бреме.
Прислугва на великите по дни,
И носи на борците новини.

Но тя бе като майка за боеца,
Бе го отгледала като сирак.
Възпитало го бе като юнак.
В борбата му-тя беше знак :

За цел, и род, дори страна,
За стремеж към свобода.
За мъст, и стръв,и задължение
смелост, път и дръзновение.

Старата жена започва реч.
Очите и са като жарка сеч.
Кралят, стражите са в слух.
Дори бунтовника е вече друг.

В историята кралят млад
Има и жена. Нощ е! Хлад!
Кралицата се мъчи от зори
С детето чакано да го дари.

Кралят вече се предава,
Жена му чезне, не познава
Кой до нея е, заспива…
До нея дойката се свива.

Дойката била е старата жена .
Младежа подразбира. С тъга
Монарха сълзите изтрива.
А на старата гласа извира…

И ето, вече Слънцето напира
Царкинята все още жива ..
Знатното отроче се подава
И слаб, но ясен глас надава.

Но дойката, останала сама,
Се спуска към потайната стена,
В ръцете и е крехкото дете,
Там чакат други две ръце.

Тя малкия вързоп предава
Обратно друг, и се подава.
А в него мъничко човече.
Но с чужда кръв. Ах, вече?!

Кралят вдига меча разгневен.
Но спира, изумено поразен,
Играта рязко загрубява.
Жената злобно продължава.

Майката издъхнала след миг.
Подала малкото момиче с вик.
Дойката на краля изтерзан.
От този ден той вече бил е сам.

С трик, княгиня станала по сан
Момичето в бордеите родено.
А момчето му отнесли там,
Където спи народа поруган.

Живее кръв от тях, за срам,
В домът му и той с плам
В нея вижда своята надежда.
А другия дори и не поглежда.

Кралят има син!Живее сам!
Без дом, Опасен, нежелан…
Възпитан за да бъде капитан
Срещу собсвен род и клан.


Жената долу си играе,
Тя прекрасно , точно знае,
Че тази реч се чува ясно,
Сред клоните. Говори бясно.

Час на люта битка-отмъщение.
Тя гледа твърдо и с презрение.
Навел глава е кралят, изумен!
Сърцето му е взето в плен!

Отчаян здрач се спуска в гората.
Така решила е за двамата съдбата.
Под клоните сразен стои врага
Над него, покрусен, но скрит- сина.

Изкусен и потаен бил е плана.
Бунтовникът добре се хвана.
Отдавна трябва да признае,
Неясна мъка бавно го терзае.

Той бореше се с настървение…
За народа свой желаеше спасение.
Но някак беше чужд сред тях.
И го привличаше врага , за грях.

Всъщност, му се възхищаваше.
И силно, властно уважаваше.
Дори по пътя на войната,
С цена огромна за главата.

И сега го знае без съмнение.
От роднинство по рождение
Привлечен бил е.Той залита.
Още нещо силно го връхлита.

За"своите"е просто отмъщение.
За другите е гняв и настървение.
И още тайна, хаос, опасение.
А сега и болка, усложнение.

Но странно, в свойта самота.
Освободен от страст, от суета.
В сърцето му прелива любовта.
Към всички в този град-мечта.

Разделен от бремето на мъст.
Признал е- всичко става пръст.
И под небето, всички са чеда.
На майката земя и на света.

Приключва този път ,боеца знае
Отдолу, воин-крал- баща ридае.
Коварно старата жена дълбае
"Твоят враг и син над теб се кае."

"Наградата, кралю ми изпрати"
За моя син, загинал, ми плати"
Стражата смутено си мълчи.
Кралят взор не вдига.Ех, съдби!

И тук настъпва затъмнение.
Историята има продължение.
За двамата герои предстои,
Време на решения . Дали?-

Градът с тайната ще свикне?
Времето над тях ще се усмихне?
Но слуха за враг и син-витае.
Княгинята се прави че не знае.

Бунтовния народ ликува…
Кралят, на спокоен се преструва…
Воинът изчезнал е от дни,
Времето забързано лети…

Оказа се че в тази драма,
Уж, Засегнати са само двама,
Но и града е сложен в капана.
Дали аз знам какво там стана?

Разума, сърцата и съдбата.
Кръвта, дълга и свободата.
Любовта, смъртта и красотата.
Участваха на времето в играта

Сънят изгасна. Утрото се смее
Над мене ярко Слънце грее.
До следващата нощ ще се гадае,
Съдбата с героите сега играе…

-Следва продължение-