автор: barzashka

Смеещи се пламъчета
подскачат по зениците ми, напред-назад, наляво и надясно. За миг потулени от
гъсти, тъмни мигли, изхвърчат пак като рояк стрели... към теб. Това е флирт. И ти ще паднеш победен. По влажните ми устни ще заклокочи смях, игрив и бърз и зашеметяващ като виенско колело, понася те нагоре-надолу, наляво и надясно. Ще паднеш отчаян. Защото това е само флирт.


Не вярваш.


Плахо пръстите ти се вплитат в моите, би трябвало да се усмихна снизходително, може би би трябвало да скъсам тази мрежа от длани и да си тръгна триумфално, с изгорял от погледа ти гръб. Но на мен все още ми е забавно, искам да играя, да играя, да играя и да се наслаждавам на играта си... преди да те прибера в шкафа със старите кукли и те превърна в статистика.


А когато ми омръзнеш, ще остане само още един изпит - да си тръгнеш... Напред-назад, наляво и надясно, криволичейки залитащ, ще се прибереш в своя живот, където жените се усмихват като пролетно слънце, но не можеш да потънеш в очите им, не можеш да заспиш в ръцете им, не можеш да се храниш с кожата им... и не можеш да си позволиш да бъдеш себе си.


Не вярваше.


Сега си спомняш. Сега сънуваш смеещи се пламъчета и се събуждаш потен и замаян и тръпнещите ти пръсти се вплитат с мрака. Сега си спомняш. Вълшебството. Проклятието. Магията, магьосницата и омагьосания. Очите ти горят.

Това бе флирт.