Аз съм катеричка Рунтавелка
с пухкава къделка.
Цял ден тичам из гората,
и се чудя на брезата-
как нейните листа и падат?
Как пак се появяват?
Тичам аз навред, събирам
желъди и лешници безброй,
че обичам да похапвам
всеки миг и час.
По дърветата подскачам
всеки клон е дом за мен
имам си хралупка скрита
там се крия през ноща.
Аз съм катеричка Рунатавелка
с пухкава къделка.
Из гората тичам вред,
всичко, за да е наред,
че приижда зима бяла
аз - гладница съм голяма!
А листата падат вред,
есента тука вече е дошла!