автор: vavilon

Обичах жена си. Но се разделихме.Случваше се да се надявам на чудо.Ала след случката със съседката, разбрах, че не съм създаден за женитба и деца, работата ми е и мъка , и удоволствие, и пари, и релаксация. Само на нея имам доверие, щом става въпрос за дума в женски род!

Беше ми малко позната. Живеехме в един 12 етажен блок без да зная, че тя съществува, до онзи ден.Всяка сутрин се засичах в асансьора с какви ли не темерути.Обаче една сутрин….видях жена. Просто жена. Имаше голяма хубава кожена черна чанта и явно обичаше да се гримира силно. Предпочиташе полите пред панталоните.Стилът и бе спортно - елегантен.Не беше слаба, ако ходеше на фитнес, щеше да отслабне около 4-5 килограма. Но това си имаше и отрицателни страни - предполагам, че ще се възползва и щеше да разбие прекалено мъжки сърца. А обичащите мъже вече са биологическа рядкост! Естетическият ми вкус събужда у мен корените на познатото зло. Имам предвид бившата ми жена….
След войниклъка бях решил да си поживея.Излязох на квартира с мой приятел. Често си водеше гаджета и се налагаше да излизам и да се мотая по центъра.Вярно е, че Кольо бе женкар, но и не беше за изхвърляне, готин пич с една дума.Аз работех в един музикален магазин, касети и дискове, колкото искаш.Е, не че на мен не ми вървеше с жените, ама си падам малко сантиментален, та от това си страдах. Кольо ме запозна с готина мацка, казваше се Катя. Беше със сини очи и руса къдрава коса, миньонка.Работеше като магазинерка в хранителен магазин. Много ми харесваше. Обичаше шоколад и всякакви сладки вълшебства.Докато Кольо излизаше в седмицата с по три различни, аз бях само с Катя.Стигаше ми, допадахме си по характери. Нямаше нищо против да вечеряме на свещи или да правим любов под душа.Знаех че има родители, живеещи в провинцията, по - малък брат, учащ, и любим домашен любимец, котката Сияна.Стигна се до там да правим планове за бъдещето.Беше супер.Кольо ми се чудеше на акъла, явно не е предполагал за сериозния ми нрав.Но това момиче го обожавах! И така се стигна до решението да се оженим. Щастлив момент! Дългоочаквано събитие!
И се бракувах за първи, надявах се и за последен път. На Катето и бе трудно да забременее. Опитвахме и инсеминация. Пари, пари, всичко все до пари опираше! Накрая ни писна. Май на нея повече. Заживяхме разделени за известно време. После - тя си намери любовник и вече не отговаряше на телефонните ми обаждания….
Останах сам. Чувствах се самотен. Чудех се как да започна отново отначало….
Кольо продължаваше с краткотрайните си връзки.Ала ето че се застоя с момиче на име Вероника. Минаха цели шест месеца, а той изглеждаше все така влюбен. После разбрах, че родителите и били богаташи. Хм! Как си минаваше времето!…Цели пет години! Станах на тридесет. Не си падах по връзките с жените. Смятах че бе по разумно да посъбера пари, да стъпя отново на краката си.Не можех да имам деца, ех, не се преглъщаше лесно!…
Кольо ме уреди да работя и като барман в едно заведение.Работех на две места. Бях прекалено уморен, за да мисля за други неща. Живеех във висока жилищна сграда, плащах си редовно наема, ходех усърдно на работа. Когато имаха възможност родителите ми пращаха запаси от плодове и зеленчуци. Знаеха, че големия град ще ме задържи за дълго…
Ходех на риба с един колега .Записах се в библиотеката и четях, при първа възможност .По- рядко се виждах с Колето. Той беше станал баща. Имаше син на годинка. Изглеждаше щастлив. Или парите го правеха такъв?!…
Обичах, когато времето беше хубаво. Лятото със своите горещини, ме караше да мечтая!Мечтите поне са безплатни! Подкарвах колата и хоп - на плажа!…Там, хубавите момичета, не ми обръщаха внимание, сигурно защото на челото ми пишеше : Балък…Бях се виждал с Катя, красива както винаги.Смяташе да се омъжи и да има деца.Избраникът изглеждаше порядъчно момче, но леко несериозен. Явно тя щеше да е стълбът в семейството!…Да, мисля я! Знам, знам! Тя е минало, което понякога ми липсва!Тя е спомен, от който трудно се измъкваш, защото зове за грапавите си бездни от отминала любов! Един тъжен повик за минала буря, в която си съзрял непознат остров…
Скрих в мазето старите снимки, плюшените играчки, който имаше навика да ми подарява…и забравих. Пък и работата доста беше изтощителна. Желаех да поддържам нормално ниво на живот, харесваше ми сградата, в която се бях нанесъл.Хол, спалня, кухня. Радост за окото!…Блокът се охраняваше денонощно,живеех по ергенски на деветия етаж.
…Ползвах асансьора всяка сутрин, случваше ми се да лягам само за три часа и хоп - денят бе настъпил.
Една сутрин от шестия ежаж се качи младолика жена, облечена с пола и сако. Елегантна, миришеше хубаво и за миг ми се стори ,че тя е фея, дошла да ме понесе към полагащата ми почивка при морския бряг .Носеше бижута, отиваха и. Колко ли е голяма?! Да, по-голяма е от мен, давах и четиридесет и две години.Значи тя ми се пада кака! Интересна кака!Сигурно така мислеше и съседът от четвъртия етаж, който се прокашля продължително.Непознатата хвана таксито, спряно пред блока. А аз тръгнах към тролейбусната спирка.Навън бе валяло. Мокрият асфалт, клонестите дървета, минувачите се сляха с думата - Бачкане….Радвах се, че вечерта няма да съм в заведението. И ще мога да си отспя. Представих си как ще си приготвя салата и ще пийна по бохемски ракийка, когато по стълбите слизаше вече познатото лице. Беше по анцунг и маратонки. Не ме и погледна.Държеше каишката на кучето. Нейното куче, пухено като бебе. Отмина ме и излезе през външната врата. Прибрах се и първото, което направих бе да се видя в огледалото.Бях ли се обръснал?! Постригал?! С тази ли блуза ходих на работа?! Якето - чисто ли е?!… Стоях пред огледалото, чакащ то да ми отговори на реторичните ми въпроси….Изведнъж започнах да се кискам. Смеех се като наркоман. За нея ли правех всичко това?!…За една жена?! За познатата от входа?!…Явно я бях закъсал! Навърших наскоро тридесет и пет, имах прилични доходи, от време на време ходех на кръчма с приятели…Справях се. А ето че само за един ден, започнах да мисля с емоциите си, а не с разума. И като невидял се вглеждах в огледалото!…За една жена! И то непознатата позната! Вярно е , глупак съм!…..
На другата сутрин разумът бе пуснат във ваканция. Бях се облякъл в костюм, без вратовръзка обаче. Сложих си и лачените обувки.Взех ключовете на колата. Старателно заключих. И повиках асансьора.Смятах да я поканя в моята кола, за да я закарам до работата и. Имаше вид на счетоводителка или секретарка в някой офис.Но никой не се качи, освен семейство- мъж и жена. Познатата я нямаше. Реших да я почакам. Заговорих се с бодигарда.Често поглеждах хората, слизащи от асансьора. Времето течеше.Трябваше да я видя. Не можеше да е само съвпадение!Ами ако съм я изпуснал!….Вратата пак се отвори. И видях познатото лице, познатите пъстри очи, познатата елегантност и чар.Бях готов за действие.Смотолевих нещо на човека до мен и се опитах да се приравня до идващата.
Хей, приятел, по- кротко!
Зяпнах. Едва не се бях блъснал в едър тъмен мъж.До него, хванала го под ръка, вървеше… ТЯ….Погледна ме учудено. С леко пренебрежение…
Извинете ме!- казах с полуотворена уста, сякаш са ми предложили натурален бонбон и изведнъж с насилие, примесено и с молба, ми се извиняваха за промяната във вкусовите рецептори.
Бонбон не ми се полагаше, още повече - съседски!


06.07.2006 г.